Ралица Генчева за спасението от състоянието на burnout: Трябва да осъзнаем, че работата не е единственият начин да се чувстваме успешни в живота
" Почти всички неща в живота ни, както и менталните проблеми са свързани с нашия фокус и това на къде го насочваме. Много хора отхвърлят да насочат фокуса си в друга тенденция, да видят, че има по-важни неща от триумфа в работата и че могат да съумеят не само с цената на здравето си ", това сподели пред " Фокус " българската авторка Ралица Генчева, която постоянно визира тематиката за минимализма и burnout в обществените си мрежи.
" Човек би трябвало да осъзнае, че работа не е единствения метод да бъде щастлив и да се усеща сполучлив в живота. Успехът за всеки е нещо друго. За доста дами това да бъдат майки е триумф, за доста мъже това да бъдат отговорени съпруги е триумф, т.е. не постоянно триумфът се показва в нашитите постижения на работа, тъй че е хубаво човек да си обърне фокуса ", изяснява още тя.
С българската авторка Ралица Генчева си поговорихме по една значима и настояща тематика, а точно за такa нареченото прочувствено " прегаряне “, по-известно като burnout.
На въпросът " Каква съгласно теб е разликата сред това да си упорит и това да прескачаш личните си граници? ", Ралица отговори:
" Не знам дали има разлика по-скоро е степен, упоритостта до едно време, мисля че може да бъде доста потребна за един млад човек, да се развива, въпросът е да не става болна упоритост.
В един миг, когато имаш упоритост би трябвало да имаш цел, да си целеустремен, целеустремен и да имаш възприятие за смисъл. Особено при burnout-а, най-малко при мен се наблюдаваше положение, в което към този момент упоритостта и това чувство за растеж малко остава на назад във времето и е изместено от един работохолизъм. Не си сигурен тъкмо за какво го правиш, т.е. е нещо, което те е увлякло и е безусловно като зависимост- покачва ти адреналина.
Работохолизмът е това, с което човек би трябвало да се бори, той надхвърля тази здравословна амбиция, която всеки младеж има. Тук би трябвало в действителност да си дадем сметка до къде желаеме да стигнем в стремежа си да се развиваме и да се замислим дали не можем да го направим по доста по-здравословен начин.
Някой път не е нужно да стигаме до работохолизъм и burnout, с цел да успеем. Трябва да вложим доста повече сила в това да намерим начин да успеем без да стигнем до прегаряне, да осъществим задачите си, а не да прегорим и тази упоритост да бъде безсмислена, тъй като няма да реализираме нищо към този момент прегорели от безсилие "
Ралица е безапелационна, че работохолизмът се отразява негативно на персоналния живот, тъй като хората забравят другите значими неща в живота, като другари и семейство.
" Когато усетим, че влизаме в този момент е хубаво да се обърнем към другите значими неща в живота си и да им отделим най-малко толкоз време, колкото отделяме на тази работа ", съветва ни какво да създадем, когато сме на път да " прегорим " прочувствено.
За границата сред потребния и нездравословния работохолизъм, авторката споделя, че това се определя от " количеството работа и това по какъв начин се усещаме от нея ".
" Аз минах от корпоративна среда към нещо, с което се занимавам и доста обичам, само че въпреки всичко си давам отмора и от него. Колкото и да харесваме това, което обичаме трябва да имаме един количествен измерител до къде е здравословно.Трябва да се откри точната граница, даже да би трябвало да е като дисциплинираност ", поучава Ралица.
" При хора като мен, които доста елементарно се увличат в работа е въпросна дисциплинираност, тъй като съм видяла, че доста хора изключително тези, които имат податливост да прекаляват с работата, не знаят къде да спрат и не могат да го направят по натурален метод.
Аз би трябвало да си поставя граници, тъй като без тях се увличам много елементарно. За всяко едно такова заслепение или зависимост било, то работохолимъм или нещо друго, би трябвало да си слагаме ясни граници и да си ги съблюдаваме, защото всеки има слаби места, където доста елементарно залита. Хубаво е ние да контролираме тях, а не те да контролират нас ", черпи от опита си авторката.
Ралица Генчева ни споделя, какво се случва с душата и тялото ни, когато преминаваме през burnout.
" Тялото и мозъкът ни сигнализират много ясно. Проблемът е, че ние доста постоянно не ги слушаме. При мен например бяха паник офанзивите, при доста хора се проявяват паник офанзиви, пристъпи на тревожност и чувство за една беззащитност. Особено при burnout-а, ти имаш възприятието, че имаш един безконечен лист от задания, които не понижава, единствено се усилва и ти в никакъв случай няма по какъв начин да свършиш всичко това ", по този начин облича в думи възприятието за burnout тя.
На въпросът " Къде вредите от burnout личат по-ясно върху физическото или душевното положение и къде са по-лесно поправими? ", Ралица дава отговор, че вредите личат, както върху физическото, по този начин и върху душевното положение " и разяснява двата типа признаци.
" Физическите симптоми са доста лесни за забелязване- хронична болежка, главоболие, от неналичието на сън- безсилие, замаяност, пристъпи на тревога, паник офанзиви, проблеми с кръвното налягане и със стомаха са доста постоянно свързани с burnout-а ", разкрива тя.
Повечето хора не са свикнали да гледат на тези признаци, " като на нещо, чиято причина може да бъде психическа ".
" Дори не психическа ", разяснява Рали, " тъй като нервната ни система е част от нас и визира цялото ни тяло. Физическите признаци са доста елементарно доловими, само че тук наша задача да търсим причина не само да отидем на лекар и той да ни каже " имате проблеми със стомаха, пийте това хапче ". Хубаво е да разучим и другите аргументи, които могат да пораждат това физическо неразположение. Особено когато те са няколко. Когато имаме едновременно проявяващи се няколко физически неразположения, това е свързано с безсилие, прегаряне ", коментира авторката.
" Моят съвет е хората да не подценяват това и с изключение на на всички прегледи и лекари да отидат и на един невролог или психолог, просто да видят дали не е това причина за неразположенията им ", прибавя тя.
Авторката изяснява и за психическите признаци на наближаващ burnout. Това са възприятие за тревога, беззащитност и възприятието, че не се оправяме добре, в никакъв случай няма да се оправим, и загуба на увереност и успокоение.
Ралица е безапелационна, че въпреки терминът burnout да се свързва с отношенията на човек с работа му, той може да бъде породен и от други фактори.
" Много постоянно съм разсъждавала по въпроса, дали самото преработване води до burnout или всичко, което го съпътства. Ако ти преработваш в една токсична среда е много по-вероятно за по-кратък интервал от време да стигнеш до безсилие. Може не самата ти работа да е виновна или напрягаща, а токсичната среда да докара до безсилие ", признава тя.
" Тук е доста тънка границата, дали количество на работа е основно, или количеството плюс средата. Дали ние се преработваме, само че в една токсична среда. Има хора, които работят много часове, само че в една доста здравословна и подкрепяща среда, те доста рядко или доста постепенно стигат до burnout ", уточнява Ралица.
Българската авторка отбелязва и каква е разликата сред стрес и burnout.
" Когато преживеем травматично събитие, доста постоянно има стрес, който е обвързван с него. Това е нещо, което да ни изважда от строя за известно време. Това е стрес и не е същото като burnout. Стресът е нещо, което може да докара до burnout, само че това не е наложително. Може просто да минем през напрежението и да го преживеем и после да продължим живота си.
Докато burnout-ът е като една свещ, която гори, гори, гори, и става прегряване, то е доста по-дългосрочно във времето. Стресът е нещо, което може да отключи burnout, само че е допустимо и да отшуми доста по-бързо. Да, може да са и персонални събития. Тук натрупването е значимо, дали ще е от работа, от персонални условия, или от токсична среда или личност около нас, то би трябвало да се натрупва и действително да има по-дълъг интервал от време, в който това да ни въздейства и изтощава. Просто едни кратковременен стрес не води до burnout ", безапелационна е тя.
На въпроса " Кое е онова, което кара младежите да не престават пагубния метод на живот- високите доходи или стремежът им да се усещат по-успешни? ", Ралица споделя:
" Имам другари, минали през 7-8 burnout-а, които живеят в едно съвсем постоянно състояние на burnout, съответно с всички физически и психически проявления. И въпреки всичко не правят нищо, с цел да пресечен това положение.
Това, което мен ме спаси беше, че burnout-ът ми беше в извънредно последна фаза и не бях способна да работя, другояче и аз щях да съм в това състояние.
Мисля, че тази упоритост и този блян да успеем са нещото, което държи хората в това положение ", признава тя.
Ралица регистрира, че е много мъчно за множеството амбициозни хора да си наложат самодисциплина против преработване, точно поради устрема към триумф.
" Този блян е казуса, който пречи на хората, както и страхът, който е голяма част от нежеланието за смяната, даже подсъзнателно страха да поемам в нова посока, да загубим всичко несъмнено. Всеки има потребност да се усеща на несъмнено и безвредно място и сме свикнали да мислим, че работа с непрекъснатия приход е това несъмнено място, а в действителност такова място няма.
Трябва да разберем, че сигурността е нещо, което трябва да възпитаме в себе и не идва от външните условия. Не е казано, че от работа, която носи месечен приход, в един миг няма да ни уволнят, да ни съкратят, че няма нещо да стане с компанията, да пристигна пандемия или друго събитие, което да спре растежа ни. Ние би трябвало да се опитаме да възпитаме тази сигурност в себе си и да нямаме този боязън, който ни стопира ", поучава още Ралица.
Тъй като, с цел да предотвратим положението на burnout, би трябвало да знаем какви са неговите признаци, Ралица ни показа от първо лице, какви са сигналите на прочувственото прегаряне.
" Много хора не могат да спят или се усещат извънредно изтощени. При мен адреналина и този работохолизъм ме държеше в постоянно превъзбудено и обезпокоително положение. Даваше ми заблуда, че не съм изтощена. Водих доста деен метод на живот- спортувах, излизах през нощта с другари. Приятелите и роднините ми споделяха да си взема отмора, аз им споделях че не съм изтощена. При някой хора адреналина може да провокира чувство, че си на " педала " постоянно и да не ти дава възможност да се отпускаш.
Други хора имат изключително голяма потребност да почиват, само че не могат да спят или да си починат пълноценно. Чувстват се непрекъснато уморени и нямат предпочитание да правят нещо, неефективни са не могат да си отхвърлят задачите от листата или просто при тях идва една такава капитулация почти. Едвам намират сили да живеят, да работят.. Наистина могат да са разнообразни признаците, хубаво е да посетим експерт ", прибавя още тя.
Освен на много книги с лирика, Ралица Генчева е създател и на една по-различна книга на тематика - минимализъм, ето какво ни описа тя за минимализма:
" Минимализмът е нещо, което открих по време на моя burnout и което до голяма степен спомогна да изляза от него. Това е метод на живот, в който ние не живеем с нищо ненужно, опитваме се да елиминираме излишните неща от живота си, с цел да останат най-важните.
Минимализмът има различни степени, може да е доста краен, може да е сдържан, аз съм обожател на умерения минимализъм, т.е. да живеем с всичко, което ни е належащо и да елиминираме от живота си всичко, което не ни носи нищо, не ни носи благополучие, а в противен случай. Особено да оставим нещата, които ни изтощават и ни пречат да бъдем щастливи. Това е едно опростяване на живота, което води до освобождение, лекост и доста по-голямо успокоение, благополучие и фокус към по-важните неща ", споделя Ралица.
Авторката е безапелационна, че минимализмът е приложим за доста хора ", тъй като много от нас са по-чувствителни изключително хората, които стигат до burnout ".
" Изчистването на дома на средата, на ненужните задачи на по-емоционалните хора доста им оказва помощ да се оправят с това и да живеят по-спокойно. Наистина има голям ефект върху металното положение на човек да си в среда, която е изчистена и ти вдъхва успокоение, която не е цялостна с доста движимости и непотребни неща. Когато би трябвало да работиш и средата ти е претрупана, това въздейства на работа. В дома е същото, с връзките е същото, със задачите е същото, тъй че определено това има доста добър душевен резултат ", признава минималистката.
Ралица показа пред нас и за личния си път към живота на минималист, който е почнал с книга на Мари Кондо, която книга на пръв взор споделя за организацията на дома, само че значително в нея е вграден и минимализма.
Ралица изяснява, че е значимо да се навлиза постепенно в процеса и да се влага критична мисъл.
" Започнах да го прилагам малко по малко мисля, че това е основно тъй като човек, в случай че се впусне в нещо той доста елементарно и сякаш се отдръпва от него. Много постоянно пробваме, след това го зарязваме, доста постоянно е краткосрочното и резултатът е кратковременен. Когато навлизаш в нещо съзнателно с ясна мисъл за какво го правиш и и подхождаш плавно към него с схващане, то е доста по-устойчиво във времето. Вече 7-8 години пребивавам по този начин и в никакъв случай не бих се върнала към предходния си метод на живот ", спомня си тя.
Авторката отбелязва, че много хора не търсят отговорността за решенията в самите себе си.
" Още нещо, което виждам напоследък хората дават цялата отговорност на всички решения, които им се предлагат на основателите на наличие. Много от тази решения са лишени от смисъл, доводи или научна аргументация, само че хората ги следват сляпо и след това упрекват, този който споделя. Винаги е имало хора, които споделят всевъзможни способи, било то годни или не за справяне с нещо. Докато човек не опита и не приложи сериозна мисъл, няма по какъв начин да знае, дали за него е използвано. Хубаво е да не се впускаме на сляпо в каквото и да е решение, а да го осмислим и да забележим, дали е подходящо да нас, тогава към този момент да опитаме ", приканва към критическо мислене тя.
Относно бъдещите си креативен проекти на финала на нашия диалог, авторката споделя, че сега доста малко мисли върху творчеството си, тъй като е основала собствен бранд по който има много работа.
" Днес си мислех за минимализма и продължението на това, което съм създала- картите и книгата и доста ми си желае да има продължение в малко по-ментален и нравствен аспект. Разчистването на дома е много лесно бих споделила, когато го сравним с това да се научим да споделяме " не ", да слагаме ясни граници, да късаме токсичните връзки в живота си и мисля, че каквото и да основа към този момент ще е в тази тенденция ", споделя тя.
" Не мисля, че има повече какво да се каже за разчистването на дома, това е нещо, което всеки с доста простички препоръки може да направи, само че за да почувстваме наистина тази лекота и независимост, е нужно да направим много повече промени, доста повече непотребни места да елиминираме от живота си, което всъщност е доста по-трудно. Аз към този момент от години съм разчистила дома си, само че към момента имам затруднения да слагам по-ясни граници, да споделям " не " и да си давам отмора тъкмо, когато би трябвало, а точно при първите признаци на отмалялост. Така, че да, определено замислям нещо, което по-скоро ще е в тази насока- по какъв начин ментално и душевен да разчистим живота си, откакто към този момент сме разчистили пространството около нас ", с тези думи приключи гостуването си в студиото на " Фокус " , Ралица Генчева.
Илиана ПЕНОВА
" Човек би трябвало да осъзнае, че работа не е единствения метод да бъде щастлив и да се усеща сполучлив в живота. Успехът за всеки е нещо друго. За доста дами това да бъдат майки е триумф, за доста мъже това да бъдат отговорени съпруги е триумф, т.е. не постоянно триумфът се показва в нашитите постижения на работа, тъй че е хубаво човек да си обърне фокуса ", изяснява още тя.
С българската авторка Ралица Генчева си поговорихме по една значима и настояща тематика, а точно за такa нареченото прочувствено " прегаряне “, по-известно като burnout.
На въпросът " Каква съгласно теб е разликата сред това да си упорит и това да прескачаш личните си граници? ", Ралица отговори:
" Не знам дали има разлика по-скоро е степен, упоритостта до едно време, мисля че може да бъде доста потребна за един млад човек, да се развива, въпросът е да не става болна упоритост.
В един миг, когато имаш упоритост би трябвало да имаш цел, да си целеустремен, целеустремен и да имаш възприятие за смисъл. Особено при burnout-а, най-малко при мен се наблюдаваше положение, в което към този момент упоритостта и това чувство за растеж малко остава на назад във времето и е изместено от един работохолизъм. Не си сигурен тъкмо за какво го правиш, т.е. е нещо, което те е увлякло и е безусловно като зависимост- покачва ти адреналина.
Работохолизмът е това, с което човек би трябвало да се бори, той надхвърля тази здравословна амбиция, която всеки младеж има. Тук би трябвало в действителност да си дадем сметка до къде желаеме да стигнем в стремежа си да се развиваме и да се замислим дали не можем да го направим по доста по-здравословен начин.
Някой път не е нужно да стигаме до работохолизъм и burnout, с цел да успеем. Трябва да вложим доста повече сила в това да намерим начин да успеем без да стигнем до прегаряне, да осъществим задачите си, а не да прегорим и тази упоритост да бъде безсмислена, тъй като няма да реализираме нищо към този момент прегорели от безсилие "
Ралица е безапелационна, че работохолизмът се отразява негативно на персоналния живот, тъй като хората забравят другите значими неща в живота, като другари и семейство.
" Когато усетим, че влизаме в този момент е хубаво да се обърнем към другите значими неща в живота си и да им отделим най-малко толкоз време, колкото отделяме на тази работа ", съветва ни какво да създадем, когато сме на път да " прегорим " прочувствено.
За границата сред потребния и нездравословния работохолизъм, авторката споделя, че това се определя от " количеството работа и това по какъв начин се усещаме от нея ".
" Аз минах от корпоративна среда към нещо, с което се занимавам и доста обичам, само че въпреки всичко си давам отмора и от него. Колкото и да харесваме това, което обичаме трябва да имаме един количествен измерител до къде е здравословно.Трябва да се откри точната граница, даже да би трябвало да е като дисциплинираност ", поучава Ралица.
" При хора като мен, които доста елементарно се увличат в работа е въпросна дисциплинираност, тъй като съм видяла, че доста хора изключително тези, които имат податливост да прекаляват с работата, не знаят къде да спрат и не могат да го направят по натурален метод.
Аз би трябвало да си поставя граници, тъй като без тях се увличам много елементарно. За всяко едно такова заслепение или зависимост било, то работохолимъм или нещо друго, би трябвало да си слагаме ясни граници и да си ги съблюдаваме, защото всеки има слаби места, където доста елементарно залита. Хубаво е ние да контролираме тях, а не те да контролират нас ", черпи от опита си авторката.
Ралица Генчева ни споделя, какво се случва с душата и тялото ни, когато преминаваме през burnout.
" Тялото и мозъкът ни сигнализират много ясно. Проблемът е, че ние доста постоянно не ги слушаме. При мен например бяха паник офанзивите, при доста хора се проявяват паник офанзиви, пристъпи на тревожност и чувство за една беззащитност. Особено при burnout-а, ти имаш възприятието, че имаш един безконечен лист от задания, които не понижава, единствено се усилва и ти в никакъв случай няма по какъв начин да свършиш всичко това ", по този начин облича в думи възприятието за burnout тя.
На въпросът " Къде вредите от burnout личат по-ясно върху физическото или душевното положение и къде са по-лесно поправими? ", Ралица дава отговор, че вредите личат, както върху физическото, по този начин и върху душевното положение " и разяснява двата типа признаци.
" Физическите симптоми са доста лесни за забелязване- хронична болежка, главоболие, от неналичието на сън- безсилие, замаяност, пристъпи на тревога, паник офанзиви, проблеми с кръвното налягане и със стомаха са доста постоянно свързани с burnout-а ", разкрива тя.
Повечето хора не са свикнали да гледат на тези признаци, " като на нещо, чиято причина може да бъде психическа ".
" Дори не психическа ", разяснява Рали, " тъй като нервната ни система е част от нас и визира цялото ни тяло. Физическите признаци са доста елементарно доловими, само че тук наша задача да търсим причина не само да отидем на лекар и той да ни каже " имате проблеми със стомаха, пийте това хапче ". Хубаво е да разучим и другите аргументи, които могат да пораждат това физическо неразположение. Особено когато те са няколко. Когато имаме едновременно проявяващи се няколко физически неразположения, това е свързано с безсилие, прегаряне ", коментира авторката.
" Моят съвет е хората да не подценяват това и с изключение на на всички прегледи и лекари да отидат и на един невролог или психолог, просто да видят дали не е това причина за неразположенията им ", прибавя тя.
Авторката изяснява и за психическите признаци на наближаващ burnout. Това са възприятие за тревога, беззащитност и възприятието, че не се оправяме добре, в никакъв случай няма да се оправим, и загуба на увереност и успокоение.
Ралица е безапелационна, че въпреки терминът burnout да се свързва с отношенията на човек с работа му, той може да бъде породен и от други фактори.
" Много постоянно съм разсъждавала по въпроса, дали самото преработване води до burnout или всичко, което го съпътства. Ако ти преработваш в една токсична среда е много по-вероятно за по-кратък интервал от време да стигнеш до безсилие. Може не самата ти работа да е виновна или напрягаща, а токсичната среда да докара до безсилие ", признава тя.
" Тук е доста тънка границата, дали количество на работа е основно, или количеството плюс средата. Дали ние се преработваме, само че в една токсична среда. Има хора, които работят много часове, само че в една доста здравословна и подкрепяща среда, те доста рядко или доста постепенно стигат до burnout ", уточнява Ралица.
Българската авторка отбелязва и каква е разликата сред стрес и burnout.
" Когато преживеем травматично събитие, доста постоянно има стрес, който е обвързван с него. Това е нещо, което да ни изважда от строя за известно време. Това е стрес и не е същото като burnout. Стресът е нещо, което може да докара до burnout, само че това не е наложително. Може просто да минем през напрежението и да го преживеем и после да продължим живота си.
Докато burnout-ът е като една свещ, която гори, гори, гори, и става прегряване, то е доста по-дългосрочно във времето. Стресът е нещо, което може да отключи burnout, само че е допустимо и да отшуми доста по-бързо. Да, може да са и персонални събития. Тук натрупването е значимо, дали ще е от работа, от персонални условия, или от токсична среда или личност около нас, то би трябвало да се натрупва и действително да има по-дълъг интервал от време, в който това да ни въздейства и изтощава. Просто едни кратковременен стрес не води до burnout ", безапелационна е тя.
На въпроса " Кое е онова, което кара младежите да не престават пагубния метод на живот- високите доходи или стремежът им да се усещат по-успешни? ", Ралица споделя:
" Имам другари, минали през 7-8 burnout-а, които живеят в едно съвсем постоянно състояние на burnout, съответно с всички физически и психически проявления. И въпреки всичко не правят нищо, с цел да пресечен това положение.
Това, което мен ме спаси беше, че burnout-ът ми беше в извънредно последна фаза и не бях способна да работя, другояче и аз щях да съм в това състояние.
Мисля, че тази упоритост и този блян да успеем са нещото, което държи хората в това положение ", признава тя.
Ралица регистрира, че е много мъчно за множеството амбициозни хора да си наложат самодисциплина против преработване, точно поради устрема към триумф.
" Този блян е казуса, който пречи на хората, както и страхът, който е голяма част от нежеланието за смяната, даже подсъзнателно страха да поемам в нова посока, да загубим всичко несъмнено. Всеки има потребност да се усеща на несъмнено и безвредно място и сме свикнали да мислим, че работа с непрекъснатия приход е това несъмнено място, а в действителност такова място няма.
Трябва да разберем, че сигурността е нещо, което трябва да възпитаме в себе и не идва от външните условия. Не е казано, че от работа, която носи месечен приход, в един миг няма да ни уволнят, да ни съкратят, че няма нещо да стане с компанията, да пристигна пандемия или друго събитие, което да спре растежа ни. Ние би трябвало да се опитаме да възпитаме тази сигурност в себе си и да нямаме този боязън, който ни стопира ", поучава още Ралица.
Тъй като, с цел да предотвратим положението на burnout, би трябвало да знаем какви са неговите признаци, Ралица ни показа от първо лице, какви са сигналите на прочувственото прегаряне.
" Много хора не могат да спят или се усещат извънредно изтощени. При мен адреналина и този работохолизъм ме държеше в постоянно превъзбудено и обезпокоително положение. Даваше ми заблуда, че не съм изтощена. Водих доста деен метод на живот- спортувах, излизах през нощта с другари. Приятелите и роднините ми споделяха да си взема отмора, аз им споделях че не съм изтощена. При някой хора адреналина може да провокира чувство, че си на " педала " постоянно и да не ти дава възможност да се отпускаш.
Други хора имат изключително голяма потребност да почиват, само че не могат да спят или да си починат пълноценно. Чувстват се непрекъснато уморени и нямат предпочитание да правят нещо, неефективни са не могат да си отхвърлят задачите от листата или просто при тях идва една такава капитулация почти. Едвам намират сили да живеят, да работят.. Наистина могат да са разнообразни признаците, хубаво е да посетим експерт ", прибавя още тя.
Освен на много книги с лирика, Ралица Генчева е създател и на една по-различна книга на тематика - минимализъм, ето какво ни описа тя за минимализма:
" Минимализмът е нещо, което открих по време на моя burnout и което до голяма степен спомогна да изляза от него. Това е метод на живот, в който ние не живеем с нищо ненужно, опитваме се да елиминираме излишните неща от живота си, с цел да останат най-важните.
Минимализмът има различни степени, може да е доста краен, може да е сдържан, аз съм обожател на умерения минимализъм, т.е. да живеем с всичко, което ни е належащо и да елиминираме от живота си всичко, което не ни носи нищо, не ни носи благополучие, а в противен случай. Особено да оставим нещата, които ни изтощават и ни пречат да бъдем щастливи. Това е едно опростяване на живота, което води до освобождение, лекост и доста по-голямо успокоение, благополучие и фокус към по-важните неща ", споделя Ралица.
Авторката е безапелационна, че минимализмът е приложим за доста хора ", тъй като много от нас са по-чувствителни изключително хората, които стигат до burnout ".
" Изчистването на дома на средата, на ненужните задачи на по-емоционалните хора доста им оказва помощ да се оправят с това и да живеят по-спокойно. Наистина има голям ефект върху металното положение на човек да си в среда, която е изчистена и ти вдъхва успокоение, която не е цялостна с доста движимости и непотребни неща. Когато би трябвало да работиш и средата ти е претрупана, това въздейства на работа. В дома е същото, с връзките е същото, със задачите е същото, тъй че определено това има доста добър душевен резултат ", признава минималистката.
Ралица показа пред нас и за личния си път към живота на минималист, който е почнал с книга на Мари Кондо, която книга на пръв взор споделя за организацията на дома, само че значително в нея е вграден и минимализма.
Ралица изяснява, че е значимо да се навлиза постепенно в процеса и да се влага критична мисъл.
" Започнах да го прилагам малко по малко мисля, че това е основно тъй като човек, в случай че се впусне в нещо той доста елементарно и сякаш се отдръпва от него. Много постоянно пробваме, след това го зарязваме, доста постоянно е краткосрочното и резултатът е кратковременен. Когато навлизаш в нещо съзнателно с ясна мисъл за какво го правиш и и подхождаш плавно към него с схващане, то е доста по-устойчиво във времето. Вече 7-8 години пребивавам по този начин и в никакъв случай не бих се върнала към предходния си метод на живот ", спомня си тя.
Авторката отбелязва, че много хора не търсят отговорността за решенията в самите себе си.
" Още нещо, което виждам напоследък хората дават цялата отговорност на всички решения, които им се предлагат на основателите на наличие. Много от тази решения са лишени от смисъл, доводи или научна аргументация, само че хората ги следват сляпо и след това упрекват, този който споделя. Винаги е имало хора, които споделят всевъзможни способи, било то годни или не за справяне с нещо. Докато човек не опита и не приложи сериозна мисъл, няма по какъв начин да знае, дали за него е използвано. Хубаво е да не се впускаме на сляпо в каквото и да е решение, а да го осмислим и да забележим, дали е подходящо да нас, тогава към този момент да опитаме ", приканва към критическо мислене тя.
Относно бъдещите си креативен проекти на финала на нашия диалог, авторката споделя, че сега доста малко мисли върху творчеството си, тъй като е основала собствен бранд по който има много работа.
" Днес си мислех за минимализма и продължението на това, което съм създала- картите и книгата и доста ми си желае да има продължение в малко по-ментален и нравствен аспект. Разчистването на дома е много лесно бих споделила, когато го сравним с това да се научим да споделяме " не ", да слагаме ясни граници, да късаме токсичните връзки в живота си и мисля, че каквото и да основа към този момент ще е в тази тенденция ", споделя тя.
" Не мисля, че има повече какво да се каже за разчистването на дома, това е нещо, което всеки с доста простички препоръки може да направи, само че за да почувстваме наистина тази лекота и независимост, е нужно да направим много повече промени, доста повече непотребни места да елиминираме от живота си, което всъщност е доста по-трудно. Аз към този момент от години съм разчистила дома си, само че към момента имам затруднения да слагам по-ясни граници, да споделям " не " и да си давам отмора тъкмо, когато би трябвало, а точно при първите признаци на отмалялост. Така, че да, определено замислям нещо, което по-скоро ще е в тази насока- по какъв начин ментално и душевен да разчистим живота си, откакто към този момент сме разчистили пространството около нас ", с тези думи приключи гостуването си в студиото на " Фокус " , Ралица Генчева.
Илиана ПЕНОВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ